Много често чуваме, че българките деца са най-мързеливите, затлъстелите или неаткивните. Че нямат достъп до спорт и по цял ден стоят пред компютрите. За съжаление има много истина в тези констатации.

НО

Не бива да слагаме всички под общ знаменател. Вчера имах удоволствието да открия турнир по аеробика за деца, където поне стотина малчугани бяха станали рано-рано и спортуваха с ентусиазъм и усмивка пред погледа на своите горди родители в зала Универсиада. Най-малките бяха на по 3 годинки. Но вече са част от магията на спорта.

След това наградих победителите и в хокеен турнир за деца в Зимния дворец. Пак около 100 деца в пълна хокейна екипировка показаха на родителите си какво са научили през последните месеци. Най-малкият хокеист – Ники също бе на 3.

Убеден съм, че на децата им се спортува, тренира и най-вече състезава. Детският спортен календар трябва да е много по-наситен. Надявам се да можем да свършим работа в тази посока.

И основният извод за мен, е че спортуват тези деца, чиито родители имат спорта за личен приоритет в семейството. Няма друга движеща сила за детския спорт, освен семейството. Добрите и отдадени треньори могат само да им съдействат!