Получих възможност да продължа работата си като заместник-министър на младежта и спорта в кабинета на Бойко Борисов. Заедно с министър Красен Кралев и екипът на Министерството трябва да намерим отговори на много въпроси.

Да подготвим новата Национална програма за младежта (2016-2020) и да убедим обществото в необходимостта от приемане на Закон за доброволчество. Ще работим по прилагане на Европейската гаранция за младежта и изграждането на капацитет в самото Министерство, за разработване и управление на проекти с международно участие и финансиране. Работата ще бъде динамична и вълнуваща, а надявам се и ефективна.

Според социологически изследвания едва 2% от младежите у нас участват в неправителствени организации. Факт е, че повечето мерки в младежката политика са насочени именно към формалните групи. Ще търсим начин да достигнем останалите 98% от младежите, които не са се включили в НПО сектора. Вероятно звучи невъзможно, но нашата работа е да положим всички усилия това да се случи. Трябва да ги запознаем с възможностите, които предлагат държавата, оперативните програми и донорските организации. Още по-важно е да ги подготвим да работят с тях.

Тук идва основният въпрос – как да помогнем на хора, които не искат да бъдат активни? Младежката политика у нас социална функция ли ще има или ще бъде насочена към развитието на младежки лидери и предприемачи? Кое ведомство трябва да мотивира тези, които не искат да участват в проекти и конкурси? С оглед на демографската реалност имаме ли право да подминем който и да е български младеж? Младежката безработица е проблем за цяла Европа – имаме ли идея как да й се противопоставим?

Младежките политики трябва да бъдат адекватни и да обхващат всички млади българи. Дори и нашите младежи учещи и работещи в чужбина. Една институция не може да реши всички проблеми и за това ще търсим тясно сътрудничество с колегите в МОН и МТСП.

Зная, че съществуват съмнения, че основната цел на ММС е чрез програмите си да угоди на една малка група младежки организации. Дори да е било някога така, нямам намерение да водя подобна политика. Искам да помагаме на всеки, който е активен и има нужда от подкрепа. Искам да работим за всички, които имат нужда да бъдат мотивирани, обучени или просто насърчени. Заедно да създаваме стойност.

Може да прозвучи странно, но и аз имам няколко изисквания или по-скоро очаквания спрямо българските младежи:

- Да учат много
- Да работят много – дори и като доброволци понякога. Да не ги мързи
- Да общуват много със свои връстници от други страни и да работят с тях
- Да бъдат оптимисти – дори, когато проблемите им изглеждат прекалено сложни
- Да имат деца! Най-подценяваната тема – семейство и деца!
Както и до сега, кабинетът ми е отворен за всеки, който иска да допринесе за развитието на младите хора в България!

Да не ни мързи!