Днес изпратихме Отбора на надеждата или както се казва официално – националния отбор на България по футбол за бездомни на световно първенство в Чили. Това е третото участие на наши младежи в неравностойно положение, като всяка година тимът е съставен от различни момчета, израснали в социалните институции.

Този футбол не цели медали и класиране, а по-скоро за реална интеграция в обществото. Разбира се всяка победа има своята стойност – дава увереност и е реална оценка за положения труд. А момчетата определено са се потрудили достатъчно, уверен е треньорът им Младен Христов.

Познавам някой от националите вече повече от 3 години. Водил съм ги на първите им състезания зад граница, следя развитието им – не толкова като футболисти, а като хора. И разбира се съм много доволен, че треньорът ги хвали – че са дисциплинирани, трудолюбиви и най-вече нахъсани за успехи. И всичко това без да имат скъпи коли, силиконови приятелки и безброй претенции…

Що се отнася до целия проект “Отбор на надеждата” – убеден, съм че мениджърът му Виктор Кирков и неговия екип са на прав път, залагайки на социална интеграция чрез спорт. За сега дават път в живота на деца от институциите, сигурен съм, че до няколко години ще започнат да вадят и професионални футболисти от гетата.

Успехът е постижим само тогава, когато работиш на терен. Отборът на надеждата тръгна към терените на Чили, но по-важната му функция ще е да се върне на игрищата в Факултета, Филиповци и стотиците места, където спортът е една от малкото възможности за децата да “влязат в правия път”